Когато треньорите крещят

Повечето спортисти не понасят, когато треньорите им повишават тон. Всеки спортист заслужава отношение, основано на уважение и подкрепа.

За съжаление, не винаги нещата вървят така, както би ни се искало.

Някои треньори вярват, че викането е най-ефективният начин да привлекат вниманието на отбора и да предадат инструкциите си. Някои треньори вярват, че викането е начин, по който да събудят игрячите си.

Истината е, че често липсва разбиране за ефективна комуникация и за това как този подход се отразява на младите спортисти.

Когато бъдат подложени на викане, много деца започват да се съмняват в себе си, страхуват се да не направят грешка и постепенно губят желанието си да се занимават със спорт. С времето самочувствието им се срива и те започват да възприемат себе си като недостатъчни, неуспешни или неспособни.

Крясъците на треньора имат негативен ефект – Те често подкопават увереността, увеличават страха от грешки и намаляват удоволствието от спорта.

Ето няколко реакции, които децата възприемат:

Затваряне в себе си – Детето се изолира емоционално и не възприема полезната информация.

Приемане на критиката лично – То вярва, че има нещо нередно с него.

И най- позитивната реакция... Извличане на смисъл от посланието – По-устойчивите деца умеят да отсеят полезното от агресивния тон.

Децата не могат да променят поведението на треньора, но могат да контролират собствената си реакция и мислене. Важно е децата да се научат да търсят информацията, а не емоционалния заряд зад нея. Спомнянето защо са започнали да спортуват помага да останат мотивирани и уверени.

🎯 Ето няколко упражнения за справяне с треньор, който крещи:

1. "Стена от самоувереност"

"Стена на увереността"

Какво е: Въображаема стена, която защитава от негативен тон.

Как: Накарайте детето да си представи как около него има стена, която пропуска само полезната информация, но отблъсква емоционалната агресия.

Цел: Да помогне за отделяне на тона от същинското послание.

2. "Говори си с мислите си"

Какво е: Самоутвърждаващи утвърждения.

Фрази: „Аз мога да се справя.“ „Не съм провал, само защото направих грешка.“ „Никой не може да отнеме любовта ми към спорта.“

Цел: Повишаване на вътрешната увереност.

3. "Извлечи полезното" – игра

Как: След тренировка с викове, детето записва едно нещо, което е било полезно, независимо от начина, по който е казано.

Цел: Развиване на умение за филтриране и конструктивно мислене.

4. Дълбоко дишане и визуализация

Как: 4 секунди вдишване – задържане – 4 секунди издишване. Представяне на спокойно място.

Цел: Намаляване на напрежението и активиране на рационалното мислене.

Треньорите, които повишават тон, обикновено го правят с надеждата да мобилизират отбора, но не осъзнават колко вредна може да е тази комуникация за психиката на младите спортисти. Въпреки това, вече имате инструменти, с които да се справяте ефективно с такова поведение.

Как се справяте вие с такива треньори?